Албанските партии в Македония

Институционалната криза в Македония продължава с пълна сила. След опита на президента, на 12.04.2016 г. да нормализира ситуацията, което доведе до неговото дискредитиране, както и редица висши държавни служители, държавата е силно дестабилизирана. Паралелно с това трябва да се разреши проблема с невъзможността на партиите спечелили изборите да сформират правителство, както и скандалът покрай т.нар „Тиранска платформа“.

След изборите през декември 2016 г., разпределението на местата в 120 членния парламент е следното:

 

ВМРО – ДПМНЕ      39.39% 51 места
Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ) 37.87% 49 места
Демократичен съюз за интеграция (ДСИ)   7.52% 10 места
Движение “Беса”    5.01%   5 места
Коалиция “Алианс за албанците”   3.04%   3 места
Демократическа партия на албанците  2.68%   2 места

 

      

  На 01.03, 2 дни след приемането на т.нар „Платформа от Тирана“, Никола Груевски, дискредитираният лидер на ВМРО – ДПМНЕ, получи мандат за съставянето на правителство, след победата му в изборите. ВМРО – ДПМНЕ е подкрепена от ДСИ, която традиционно е най - силната албанска партия в Македония. Но след три седмични преговори, двете партии не стигат до споразумение.

Сред представителите на ДСИ провалът на преговорите е знак, че партията е готова да отстоява твърдо исканията, заложени в платформата от Тирана.

След като ВМРО – ДПМНЕ не успя да се договори с ДСИ за съставяне на правителство, следващият  логичен кандидат за съставяне на правителство е СДСМ. Но на 01.03. президентът Иванов отказва да даде мандат на лидерът и Зоран Заев, въпреки че СДСМ могат да си осигурят мнозинство за съставянето на правителство. Президентът поиска от Заев доказателство, че програмата на новото правителство ще се фокусира върху запазване унитарния характер на държавата.

Пред възможността за съставяне на „проалбанско” правителство, ВМРО – ДПМНЕ, както и значителна част от македонците отговориха с национална мобилизация и протести. Опасенията на хората от превръщане на Македония във федерация, ги подтиква да се борят за единството на страната си. Тези протести могат да се разгледат и в контекста на едно растящо недоверие към Запада и по – конкретно ЕС, където Македония има статут на кандидат-член от декември 2005 г.

В началото на годинта (07.01.), представители на албанските партии в Македония подписаха в Скопие декларация, която да служи за платформа за бъдещото им участие във всяко едно  правителство, съставено след изборите през декември 2016 г. В дискусията участие вземат и албанският министър председател Еди Рама, и министърът на външните работи на Албания, Дитмир Бушати.

В резултат на дискусиите се изготвя т. нар. „Платформа от Тирана“, която съдържа седем условия. Те са поставени като условие за участие в коалиционно правителство пред македонските партии.

Изготвеният документ има за цел промяна статута на албанците в Македония - от малцинство, до държавообразуваща нация, какъвто е статута на македонците. Дори тази цел да не е изрично формулирана в документа, тя се подразбира от целите поставени в него. А именно:

  • Третиране на албанският език, като официален наравно с македонския език в цялата страна.

  • Приемане на резолюция от парламента, която заклеймява т.нар „геноцид срещу албанците в Македония през периода 1912 – 1956 .

  • Паритет на икономическото и социално развитие, чрез еднакъв прогрес във всички региони в страната.

  • Създаване на министерство, което да следи за „спазване уважението към правата на общностите и икономическото и социално равенство, в предишни необлагодетелсттвани региони.

  • Включването на разследващи комисии и независими международни органи във важни съдебни случай, в които участват етнически албанци.

  • Разрешаване на проблема за името на Македония, както и включване на албанци в работните групи между България и Македония, като стъпка към подобряване отнишенията на Македония със съседите й.

  • Съживяване на практически замразеният процес на членство в структурите на НАТО и ЕС.

Основната цел е използването на албански език като всекидневен официален език на цялата територия на Македония, дори в областите, в които няма албанци. Планира се въвеждането на топографски надписи на два езика, както и промяна на националните символи: името на държавата, националното знаме и химн. Всички позиии в правителствените и държавни органи да се разделят по равно. Същото важи за съдебните, военните и прочие държавни институции. Не на последно място е и желанието за бързо присъединяване към НАТО и ЕС.

По своето съдържание Тиранската платформа предполага създаването на двунационална държава. Това е пряко нарушение на Охридското споразумение от албанска страна. Естествено, точките от платформата не са крайната цел на албанците. Подобно на Охридското споразумение, те могат да се възприемат като поредната стъпка към федерализиране на държавата и последващо отцепване на териториите населени с албанци, за да се обединят с Косово и/или Албания.

Относно ролята на външните фактори, най – силно интересите си в региона брани САЩ. Макар исторически Балканите да са в сферата на влияние на Русия, в наши дни те са важна точка за осъществяване на американските геостратегически цели. А именно:

  • Близост до транспортните артерии от ЕС към Черно море.

  • Наблюдение и контрол над планирания тръбопровод през Каспийско море към Европа.

  • Възможност за повече контрол над кризисните точки в региона и дори тези в Близкия изток.

  • Изолиране на Русия.

През последните две десетилетия САЩ  намират удобен “съюзник” за постигане на целите си в лицето на албанците, които се борят за своята независимост (първо в рамките на Югославия, а в последствие и на Сърбия и Македония). Защитата на албанските интереси осигурява на САЩ верен съюзник в региона, което в последствие им позволява да изградят огромна военна база в Косово. В момента поведението им в Македония е аналогично.

От друга страна проблем за ЕС в Македония представлява правителството, което идва на власт през 2006 г. Министър председателят Никола Груевски не действа според насоките давани от ЕС - неучаства в ембаргото над Русия, има положително отношение към “Турски поток” и пр., и несподеля т. нар. “европейски ценности”.

В същото време Македония не неотстъпва пред исканията на Гърция за промяна на името й, което е основната пречка пред членството й в НАТО и ЕС.

Ключово изискване за осъществяване на дългосрочната стратегическа концепция на САЩ на Балканите е политическата стабилност на държавите в региона, които да бъдат под тяхно „влияние”. В Косово тази концепция сработи, но в Македония националистически ориентираното болшинство от населението не би позволило достигането до подобно състояние.

Една логична алтернатива е създаване на условия за „Велика Албания”, която да граничи с България. Такава държава би позволила безпроблемно разполагане на американски военни за дълги периоди от време, което да затвърди влиянието на САЩ в региона. Заедно с това се осигурява външната граница на НАТО, и се изолира влиянието на Русия.

Институционалната криза в Македония има потенциала да прерасне в междуетнически конфликт. Единственият начин за мирна смяна на власта е чрез сериозна дипломатическа намеса на ЕС и Съединените щати. Ескалирането на кризата ще провали всички усилия на Запада като медиатор в страната през 2015 – 2016. Една силна намеса “отвън”, обаче води до заплаха от лични санкции срещу служители на висши държавни постове, до oтказване правото на парламентарното мнозинство да състави правителство след избирателен процес, което подкопава демократичната система. Реакцията на Съединените щати и Европейския съюз е тест за целия Западен свят. Заедно с това “играчите” на македонската политическа сцена имат важната задача да сформират легитимно правителство, което да стабилизира държавата и да доведе до разрешаване на основните проблеми.

Най-благоприятният изход за излизане от кризата в Македония трябва да се търси по институционален път. Колкото по – силен е парламента, толкова по – голяма е възможността политическите партии да поемат по пътя на демократизирането и намиране на решения, чрез взаимен диалог и компромиси, като средство за предотвратяването на бъдещи кризи.

Публикувано на 10 Май 2017 в 11:58 часа от
Йордан Звънчаров


Ключови думи:Македония, албански политически партии, амбиции, криза

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас