Албания и Косово - желание за общ енергиен пазар

Албания е една от малкото страни в Европа, която имат значителен потенциал за производство на възобновяема енергия, тъй като разполага с изобилие от природни ресурси - слънчева енергия, ветрове и водни ресурси. Освен това 36% от територията на страната са покрити от гори, а огромните размери обработваема земя предполагат достъп до големи количества биомаса. Потенциалът на страната се потвърждава и в доклади на Европейската комисия, в които се твърди, че инвестициите във възобновяема енергия могат да създадат широк спектър от ползи за Албания, включително енергийна самодостатъчност, подобрена надеждност на елктропреносната мрежа и създаване на работни места.

Въпреки високия потенциал за развитие, Албания почти не се възползва от възможността да експлоатира възобновяемите си ресурси, които биха били достатъчни не само за покриване на вътрешните ѝ нужди, но и дори за износ на енергия. Основния ресурс, на който Албания разчита е водата. Хидроенергията покрива 20% от потреблението и представлява близо 97% от произведената в страната електроенергия.

Повече от половината част на годината водните електроцентрали не работят, тъй като няма валежи, а това принуждава страната да разчита на енергия, внесена на висока цена от съседни държави с въглищен капацитет. Това е доказателство, че Албания се нуждае от други енергийни източници, когато водноелектрическите ѝ централи нямат възможност да я снабдяват с енергия.

Сред основните причини, които принуждават Албания да се концентрира върху хидроенергията и да не употребява друг вид възобновяеми енергийни източници като слънчеви фотоволтаични системи и вятърни турбини е фактът, че тези технологии са твърде скъпи за страната. Допълнителна пречка е състоянието на преносната мрежа, която е толкова остаряла, че не може да обработва захранвания от независими производители.

Единственият начин този проблем в Албания да бъде преодолян е правителството да направи промени, свързани с енергийния сектор на страната. В съответствие със постепенната хармонизация със законодателството на ЕС, Албания още през 2017 г. е приела закони, отварящи енергийните пазари за възобновяеми източници и диверсифициращо производителите в страната.

Косово, от своя страна, разполага с много големи ресурси от лигнитни въглища - 12,5 млрд. тона, което го поставя на второ място в Европа и на пето в света. Имайки предвид това, производството на електроенергия в страната зависи предимно от две стари централи за лигнитни въглища: Косово А (пет блока) и Косово В (два блока), чийто настоящ капацитет общо е около 915 MW. Двете централи допринасят значително за замърсяването на въздуха, като Косово А се е превърнал в най-големия източник на прахови частици от всички въглищни централи в Западните Балкани. За да бъде ограничено това замърсяване е разработен проект за създаване на нова електроцентрала за лигнитни въглища – „Kosova e Re”, което да бъде последвано от пълното затваряне на Косово А. Според първоначалния план „Kosova e Re” е предвидена да бъде с мощност 2000 MW, но поради липсата на инвеститори капацитетът ѝ е ограничен до 500 MW (приблизително 450 MW нето). Около този проект обаче през последните години се допускат значително много законови нарушения, което съответно забавя неговото реализиране.

Фактът, че Косово разчита почти изцяло на собствените си запаси от лигнитни въглища прави енергийния пазар в страната изключително негъвкав. В Косово няма добив на нефт или газ, няма и създадена инфраструктура за внос на газ, въпреки че има интерес към изграждането на тръбопровод, който да се свърже страната с Трансадриатическия такъв (Trans Adriatic Pipeline). Освен това, за разлика от другите балкански страни, Косово не разполага с изобилие от водни ресурси, въпреки че през последните години строителството на малки водноелектрически централи се засилва. За да се подобри енергийната ситуацията в страната е необходимо да бъдат поддържани по-добри взаимоотношения със съседните й държави, така че Косово да внася необходимите ѝ ресурси, както и да експортира големите залежи на лигнитни въглища, с които разполага.

Имайки предвид, че и двете балкански държави се нуждаят от развитие на енергийния си сектор, най-лесният начин за това би било да го направят с общи усилия, възползвайки се от своите предимства и преодолявайки недостатъците си. Първата стъпка към установяването на общ енергиен пазар между Албания и Косово е финализирана през юни 2016 г. с откриването на 400 kW междусистемна електропроводна мрежа на стойност 75,5 млн. евро (91,7 млн. долара), финансирана от германското правителство. Това обаче не довежда до особени промени, тъй като Косовския енергиен оператор (Transmission System and Market Operator of Kosovo - KOSTT) е част от регулаторния блок SMM (Сърбия, Черна гора и Северна Македония) до декември 2020 г. Дотогава SMM разпределя електричество в общините в Северно Косово, населени предимно със сърби, които възприемат това като подкрепа от страна на сръбските власти в Белград и като опозиция срещу властите в Прищина.

През декември 2019 г. Косовският енергиен оператор (KOSTT) и Албанският системен оператор (Operatori i Sistemit të Transmetimit - OST) подписват споразумение за създаване на общ енергиен пазар на двете съседни държави, след като Европейската мрежа от оператори на преносни системи за електроенергия (ENTSO-E) потвърждава, че KOSTT изпълнява всички условия, посочени в споразумението, и е готов да действа независимо от Сърбия. Съвместният енергиен блок между Косово и Албания става възможен след споразумение от април 2020 г. между Косово, Албания и европейската мрежа от оператори на преносни системи ENTSO-E.

През юни 2020 г. е подписано споразумение между KOSTT и ENTSO-E, с което се постановява, че след въпросното оттегляне от SMM, KOSTT и Република Косово ще се присъединят към регулаторен блок Албания - Косово (АК). След гласуване, при 22 гласа „за“, 4 „въздържали се“ и 3 „против“ (Испания, Босна и Херцеговина и Словакия) Косово и KOSTT се присъединяват към ENTSO-E. По този начин Косово получава своята енергийна независимост, което според тогавашния министър-председател на страната Авдула Хоти (Avdullah Hoti) е общ успех на Косово и неговите международни приятели. Така от 14 декември 2020 г. двете електропреносни мрежи на Албания и Косово са свързани и функционират като едно цяло. Според министър-председателя на Албания Еди Рама (Edi Rama) свързването на KOSTT с Албания е част от т.н. „Мини шенгенски проект”.

В процеса на сближаване между Косово и Албания в посока обща енергийна система през декември 2020 г. се подписва още едно споразумение между KOSTT и неговия албански партньор OST, с което се цели създаване на албанска енергийна борса - Albanian Power Exchange (ALPEX), наричана по-рано APEX. Тя е предназначена да управлява краткосрочните пазари на електроенергия в Албания и Косово, като ще трябва предварително да осигури функционирането на пазара. От изключително значение е, че скоро след като борсата бъде въведена в експлоатация, споразумението би могло да подпомогне интеграцията на двете балкански страни в общоевропейския пазар на електроенергия. Това от своя страна ще позволи ALPEX да кандидатства за статут на  „номиниран оператор на пазара на електроенергия” (NEMO), както в Албания, така и в Косово.

Създаването на тази албанска енергийна борса би гарантирало повече прозрачност и конкуренция на пазара на електроенергия, а освен това може да предостави нови възможности за производители и потребители. Във връзка с това изпълнителният директор на OST, Скерди Дренова (Skerdi Drenova) твърди, че ALPEX ще проправи пътя за търговия с енергия в двете страни на пазарни цени, създавайки големи възможности за икономически ползи за производителите и потребителите. Пандемията от COVID-19 е причина процесът по подписването на споразумението, започнал още през март 2020 г., да се забави до октомври 2020 г.

Общият енергиен пазар между Албания и Косово предполага редица предимства за двете държави. Основното предимство на Косово е най-вече това, че страната ще успява да се развива самостоятелно, без да зависи от Сърбия, която отказва да приеме обявената през 2008 г. независимост. Освен това, според твърденията на бившия главен изпълнителен директор на KOSTT Илир Шала (Ilir Shala) от 2008 до 2019 г. Сърбия е използвала незаконно преносната мрежа на Косово и е събрала приходи от около 65 млн. евро. В допълнение Шала уверява, че благодарение на споразумението за енергиен блок, Косово и Албания ще спестят около 4 млн. евро годишно, като основно ползите за OST ще бъдат 1,4 млн. евро, а за KOSTT - 2,6 млн. евро.

Бъдещите приходи от общата енергийна система между двете балкански страни биха позволили на Албания да обнови инфраструктурата си и да се снабди с необходимите ѝ системи, така че максимално да се възползва от голямото количество природни ресурси, с които разполага.

Споразумението за общ енергиен пазар между Албания и Косово вероятно би довело и до определени проблеми, като например влошаване на отношенията между Сърбия и Косово. Има възможност мнозинството сърби, населяващи северната част на Косово да създадат известно напрежение в страната.

Сближаването на Албания и Косово и обединяването им в един енергиен блок създава много предпоставки за бъдещия просперитет на двете страни. Това e много важна стъпка, тъй като се въздейства върху повишаването на сигурността и енергийния капацитет на двете балкански държави. Освен това енергийната стабилност е условие за устойчиво икономическо развитие и привличане на инвестиции, което ще допринесе за цялостното развитие на двете балкански съседки, които се борят и за членство в Европейския съюз.

 

Публикувано на 22 Март 2021 в 16:35 часа от
Габриела Енчева, IV курс, Международни отношения, УНСС


Ключови думи:Албания, Косово, общ енергиен пазар, възобновяеми енергийни източници

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас