Развитие на отношенията между Китай и Албания след 2013 г.

Отношенията между Китай и Албания имат сравнително дълга история и протичат неравномерно. Започват в края на 50-те когато връзките между Пекин и Москва се влошават. Фактът, че Албания не приема наложения от Н.С.Хрушчов курс за критика на „култа към личността на Й.В.Сталин” я прави естествен съюзник на Китай, тъй като в този момент идеологическите врагове на СССР са били възприемани от китайските лидери като приятели. Въпреки че не е подписан никакъв официален договор между двете страни, съюзът им започва да се оформя, когато албанският лидер Енвер Ходжа, се среща с Мао Дзъдун в Пекин през 1956 г. В началото на 1960-те години, както и по време на Културната революция, делегации от Тирана често посещават Пекин, както и обратно. Китай вижда в Албания идеален съюзник - тя се бори яростно срещу съветския ревизионизм и активно е ангажирана в изграждането на социализма „по марксиско–ленинско-сталински” тип, поддържа национално освободителните движения в развиващите се страни и насърчава концепцията за въоръжена борба и световна революция. Много важен е фактът, че Албания представлява китайска база и верен съюзник в „задния двор“ на Москва. През тези години Китай отпуска не само финансови заеми, храни, машини и технилогии, но и осигурява въоръжение и ракети за албанската армия.

След смъртта на Мао Дзъдун (септември 1976 г.), когато Китай започва по-малко да се фокусира върху идеологическата чистота, установява контакти с външния свят, вкл. и САЩ, китайско-албанският тандем бавно започна да се разпада. Отношения между двете страни охладняват още повече през 1976 г., когато Албания продължава да възхвалява Мао, не възвеличава Хуа Гуофън и публично осъжда Дън Сяопин. Наследниците на Мао пренебрегват идеологическата съвместимост в търсене на съюзници срещу Съветския съюз и Албания престава да бъде ценната политическа придобивка за Китай, каквато била през 60-те. Тя постепенно се превръща и в сериозна икономическа тежест и най-накрая през юли 1978 г. китайците приключват своята програма за помощ. Всички китайски съветници са извикани в Пекин, а албанските студенти се завръщат в Албания.

Следващият етап от развитието на отношенията между двете страни започва след 1992 г. когато Албания, както и другите социалистически страни тръгва по пътя на демократични реформи и пазарна икономика. Проектите и областите, към които Китай проявява интерес са различни, а след идването на власт на сегашното правителство на Еди Рама (2013 г.) се наблюдава значително интензифициране на взаимоотношенията.

Икономически отношения

През последните години Китай се очертава като основен икономически партньор за Албания. За 2016 г. той заема второ място след Италия, като измества традициционни партньори за страната като Гърция и Турция. Големите проекти, към които са насочени инвестициите на китайските фирми са в областта на инфраструктурата, транспорта, енергетиката, развитие на петролните находища, селското стопанство, културата и туризма.

Китайско-албанските икономически и търговски отношения са постигнали стабилен растеж, като за периода от януари до септември 2016 г., общият обем на търговията между Китай и Албания е в размер на 334 млн. щатски долара, което е с 9,8% по-висока в сравнение със същия период на миналата година. Според данни на статистическия институт на Албания, ИНСТАТ, обмененът с Китай представлява 7,1% от целия обем на търговията. През 2016 г. вносът от Китай се е увеличил с 8,8% в сравнение с 2015 г. Той е бил в размер на 50,652 млн. леки срещу 46,567 млн. леки през 2015 г. Що се отнася до износа, той е в размер на 7,452 млн. леки през 2016 г., в сравнение с 6,570 млн. леки за 2015 г. За първите два месеца на 2017 г. вносът от Китай бележи лек спад с 7,4%, но пък износът от Албания е нарастнал почти двойно. Вносът е спаднал на 6,899 млн. алб. леки, докато за съответния период 2016 г. е бил 7450 млн. алб. леки. Износът за януари и февруари на 2017 г. възлиза на 1,310 млн. леки, което е с 735 млн. леки повече от 2016 г. Внасят се машини, оборудване, резервни части, строителни материали, метали, както и текстилни изделия и обувки, а износът включва предимно минерали.

Едни от най-големите китайски проекти са придобиване на правата върху петролните находища Патос-Моринза, изграждането на магистрала „Арбър” и вземането на концесия на международното летище „Майка Тереза”. Значителни са и интересите към пристанището в Шенгин, към участъка от ТАНАП, който ще минава през южна Албания и други. През юни 2016 г. албанското министерство на транспорта и инфраструктурата подписа споразумение за яхтено пристанище в пристанището в Шенджин. Компания „Адриатика” спечели търга със 7 млн. долара. В продължение на няколко години това пристанище е разработено от китайците и ще ще има капацитет от 200 яхти, ще бъде насочено към туризма и заетостта. Trans Adriatic Pipeline (TAP) е проект, който ще доставя природен газ от Гърция, през южната част на Албания, Адриатическо море и Италия до Западна Европа. Газопроводът ще бъде захранван от находището Шах Дениз в Азербайджан и ще бъде едно от продълженията на трасето на TANAP, който ще преминава през Грузия и Турция до границата с Гърция.

Всичко това се случва в последните две години. През март 2016 г. канадската фирма Banker's Petroleum решава да продаде правата си за проучване и добив над петролното находище Патос-Моринза (Patos-Marinze) на китайската компания Geo-Jade Petroleum на цена 384,6 милиона евро. Канадците започват да експлоатират петролните полета в южна Албания (Патос-Морина и Кучова) през 2004 г. и до 2014 са най-голямата чуждестранна компания в страната. Те имат концесия за 25 години над находището, което се оценява като едно от най-големите в Европа, с резерви от петрол повече от 5,4  млрд. барела. Договорът за концесия, обаче е икономически катастрофален за албанското правителство. Освен 10% рента за изкопаемите, държавата не получава почти нищо от богатствата, извадени от албанската земя. Приходите на канадската фирма спадат наполовина през 2015 г. заради срива на петролните цени. Допълнително акциите на компанията падат на борсата през септември 2015 г., след като албанските данъчни власти искат Bankers да плати 75 милиона долара заради данъчна преоценка на фирмените разходи за 2011 г. Компанията бива уличена в отчитане на нереални разходи, за да избегне данъци, тъй като договорът ѝ с правителството позволява възстановяване на разходите преди плащане на данък печалба. В резултат на това канадският енергиен гигант подава две жалби в Международния арбитражен съд, които биват оттеглени след постигането на сделка с албанските властите за разрешаване на проблема. Купувачът на правата на канадската фирма, китайската Geo-Jade Petroleum бива опрделян като един от най-големите играчи в добива на суровини на шанхайската стокова борса. Пазарната капитализация на китайската фирма е около 3.6 млрд. долара. Въпреки това, албанското правителството много внимателно разглежда потенциала на фирмата, която да разработи петролните находища на страната и прави щателна оценка на новия инвеститор.

През юни 2016 г. албанското правителство обявява, че е готово да подпише договор с китайската компания “China State Construction” за изграждането на част от магистралата до Македония, наречена „Arber Road“. Новата магистрала ще бъде с две платна и ще свързва столицата Тирана с изолирания район Дебър, който се намира на границата с Македония. За да се стигне до тази сделка, албанското правителство приема специален закон, с който се разрешава възлагането на обществената поръчка на китайската строителна компания. Проектът е доста скъп, тъй като преминава през много тежък планински район в централната част на Албания. Съществуващият в момента път е калдъръмен, построен в древни времена, като алтернатива на Виа Игнатия (главния път на Балканите за Римската империя). Сегментът, който ще бъде построен от китайската компания е с дължина само 26.8 км, но се предвижда той да скъси текущия маршрут с повече от 74 км и да намали времето за пътуване от 4 часа, само на 1.5 часа. За целта ще бъдат изградени два тунела, с дължина 2600 м. и 560 м., както и 15 моста с обща дължина 1,500 м. Проектът ще струва около 200 милиона евро, като части от него вече са изградени или са в процес на изграждане.

Посочените две следки с китайски компании представляват почти 5% от БВП на Албания за 2015 г.

През октомври 2016 г, китайската компания China Everbright Limited (CEL) и хонконгската Friedman Pacific Asset Management получиха концесия за следващите 10 години върху международното летище в Тирана (Tirana International Airport). Този ход е в съответствие със стратегията на Китай за закупуване на дялове в големите транспортни центрове по протежение на Средиземно море – покупката (април 2016 ) на COSCO на пристанище Пирея в Гърция и успешната кандидатура през март 2015 г. на Shanghai International за новото пристанище в Хайфа, Израел, което ще се ползва от Китай през следващите 25 г. Китайската компания CEL е създадена през 1997 г. и управлява 33 фонда, като притежава повече от 8,7 млрд долара в активи. CEL има богат опит в авиационната индустрия и е най-големият акционер в хонгконг базираната по документи China Aircraft Leasing Group Holdings Limited. Очаква се летището в Тирана значително да подобри своите съоръжения и апаратура, което ще доведе до допълнително повишаване на търговията и туризма между двете страни.

През 2005 г. летище Rinas е обслужвало около 600 000 пътника, 12 години по-късно летището предоставя услуги на 2 милиона пътници годишно. През декември 2016 г. се съобщава, че са увеличени броя на полети, разширени са маршрутите и пътническия трафик е нараснал с внушителните 8% през 2016 г. в сравнение с 2015 г. В допълнение, през годината започват да работят три нови компании (Volotea Airlines, Albawings и Mistral Air) и са пуснати четири нови маршрути, като броят им през годината достига общо до 14 авиокомпании, свързващи 36 дестинации.

Интересите на втората икономика в света към малката балканска страна, намираща се на Адриатическо море са видими. Сътрудничество в областта на големите проекти между двете страни бележи значителен пробив, а в момента се водят преговори по отношение на други обекти, като Берат бай-пас, магистралата „Син коридор“ и други в областта на енергетиката.

Административни промени в Албания

Въпреки своите успехи, Албания е член  на НАТО от 2009 г., а през 2014 г. получава статут на страна кандидат член за ЕС, тя е една от най-бедните страни в Европа с икономически паказатели, по-ниски от много китайски компании, a една пета от населението й живее под границата на националната бедност. Съществуват опасения сред някои албански политици, че наред с китайските инвестиции в страната, на трудовия пазар в Албания ще навлязат и китайски работници. Това като цяло е притеснително за Албания където процентът на безработица достига до 17.1% и където работните места са малко.

През годините Албания е направила някои подобрения и сега, все по-малко зависи от чуждестранната помощ. Като всяка развиваща се страна, Албания се опитва да промени някои от своите закони, така че да се превърне в атрактивно място за чуждестранните инвеститори. Директните чуждестрани инвестиции постоянно нарастват от началото на 2000-те години насам. Днес те достигат близо 50% от БВП на страната, като са основно в секторите на нефта, металургията, инфраструктурата, строителството и телекомуникациите. Държавата предприема реформа в данъчната политика, с която да намали корупцията и административните затруднения. Променят се процедурите за получаване на лицензи в секторите търговия, строителство и туризъм, които забавяха инвестиционния напредък. Друг голям проблем за инвеститорите е липсата на инфраструктура и лошо дефинираното право на собственост, но по тези проблеми също се работи. Новият закон за стратегическите инвестиции, който влезе в сила през януари 2016 г. предвижда стратегически инвестициите в секторите на енергетика и минното дело, транспорта, телекомуникациите, инфраструктурата и градските отпадъци, туризма, селското стопанство и рибарството.

Китай изглежда готов да рискува, докато много западни фирми са предпазливи и се оправдават с високо данъчно облагане, нелоялна конкуренция от страна на държавата, високо ниво на бюрокрация и корупция и др. За китайците Албания е привлекателна със стратегическото си разположение на кръстопътя между изток и запад, с основното си пристанище Дуръс за връзка с останалата балканска и европейска част. Икономиката на страната показва признаци на подобрение, като е нараснала с 2,3% за миналата година. В Европа това е повече от добре. Кредитният рейтинг на страната все още е обезкуражителен, но през миналата година беше повишен от Standard & Poor's до B +.

Политически обмен

Честите взаимни посещения на делегации между Китай и Албания играят водеща роля за по-нататъшно насърчаване на прагматично двустранно сътрудничество в различни области. Те поставят солидна политическа основа и осигуряване на ефективни гаранции за цялостна модернизация на традиционно приятелските китайско-албански отношения. През 2016 г. политическият обмен се засили чувствително, като някои важни китайски делегации (това бяха Mr. Ji Bingxuan - Deputy Chairman of the Standing Committee of the National People's Congress of China), Mr. Yang Jing - the State Councilor of China and Mr. Zhao Hongzhu the Deputy Secretary of the Central Committee of the Communist Party of China for Disciplinary Inspections) бяха в Тирана, а албанските лидери посетиха Пекин. Председателят на парламента на Албания, Илир Мета посети Китай през октомври 2016 г., министър-председателят на Албания, Еди Рама се срещна своя китайски колега Ли Къцян в Рига по време на годишната среща на лидерите на инициативата „16 + 1“. Допълнително министрите на външните работи, културата, здравеопазването, председателя на Върховния съд на Албания имаха посещения в Китай.

През 2016 г. бяха подписани осем двустранни споразумения за дипломация, култура, за управление на водните ресурси, в сферата на човешките ресурси, за техническо и икономическо сътрудничество на всички нива.

Последната среща на високо равнище между двете страни се проведе на 16-17.04.2017 г. В Тирана пристигна китайска делегация водена от първия вицепремиер на Държавния съвет на Китай и член на Политбюро на Китайската комунистическа партия, Занг Гаоли (Zhang Gaoli). В състава й влизаха над 50 души, като сред тях има 5 министъри. Високопоставеният представител на китайската партия беше приет и от министър председателя Еди Рама, и президента на Албания Буяр Нишани. Беше отбелязано, че това посещение поставя нова ера в отношенията между двете страни и ще доведе до по-добро сътрудничество в рамките на китайските инициативи “One Belt, One Road” и програмата за сътрудничество „16+1“. Планирана бе подобна среща след два месеца в Пекин.

Важна част от двустранните отношение е обменът на местно ниво. През последните две години сътрудничеството на местно равнище е значително по-активно и се наблюдава засилен процес на „побратимяване” на градове и провинции между Китай и Албания. Освен столиците Пекин и Тирана, които са първите побратимени градове, пет други китайски градове и провинции са установили приятелски отношения с албанските си колеги. През 2016 г. кметът на Тирана посети Пекин, за да бъде обсъдено задълбочаването на сътрудничеството в рамките на побратимените градове, като в отговор на това, делегация от град Янгжу посети град Вльора. Кметовете на Шкодра и Дуръс, съответно посетиха провинция Хънан и град Шанту в Китай, а кметовете на Берат и Фиер - Luoyang и Ланджоу. За развитие на икономическите и търговските дейности са подписани споразумения за създаване на съвместни проекти и са установени официални отношения между побратимените градове. Обменът на местно ниво ще има широко и дългосрочно влияние върху задълбочаването на взаимното разбирателство и приятелство между двата народа. Тези партньорски отношения са нова платформа за прагматично сътрудничество.

Културен обмен

Интересът към историята и културата на Китай, и особено към изучаването на китайския език е нараснал значително сред младите албанци. Това допълнително подпомага тенденцията към задълбочаване на приятелството и установяване на здрави и устойчиви китайско-албанските отношения. Повече от 600 души изучават китайски език в Института Конфуций към Университета в Тирана, което утвърждава влиянието на този институт. В същото време, има 5 основни и средни училища, където се преподава китайски език. През декември 2016 г. делегация на студенти от Университета от Хонгконг (Hongkong) посети Тирана по програма за взаимен обмен.

Китайското посолство в Тирана активно работи с албанското правителство, с университетите и съответните училища за насърчаване на обмена между младите хора от двете страни. Ще бъде увеличена помощта и ще се предоставят повече възможности за желаещите да изучават китайски език, тъй като тези млади хара ще бъдат ново поколение, което ще работи за затвърждаване на традиционното китайско-албанско приятелство. През януари 2017 г. посланик Дзян Ю на среща в Университета на Тирана обяви, че Китай предлага пълни стипендии за албански студенти, за да могат да учат в най-добрите китайски университети. Ще бъде учреден специален фонд за тези студенти. Те трябва да издържат теста HSK с отлични резултати или активно да участват в културните дейности в Албания. През последните три години се наблюдава десетократно увеличение на броя на албански студенти, които учат китайски. Това показват резултатите от изпита HSK (Hanyu Shuiping Kaoshi е международен стандартизиран изпит, показващ владеенето на китайски език в 6 нива. Той оценява езиковите умения на не-китайски потребители за ползването на езика в ежедневието, академичния и професионалния живот). Близо 20 албански студенти ще пътуват до Китай през юни 2017 г. за да участват в летен лагер за китайски език и култура, спонсориран от китайското посолство.

Заключение:

Китайските инвестиции за Албания са много необходими. Те са едно добро допълнение към европейските фондове. Европейската интеграция е дългосрочна и приоритетна цел за страната, но когато става въпрос за финансиране на определени проекти, китайските пари на практика са единственият начин да се преодолеят някои проблеми. Достъпът до големите европейски структурни фондове за страните кандидатки не е възможен, докато те не се присъединят към Съюза. Обаче за да се постигне напредък по присъединяването, страните трябва да подобрят инфраструктурата и транспортните си връзки, както в рамките на своите граници, така и със своите съседи. Страните от Западните Балкани ще продължат да търсят европейско финансиране за инфраструктурни проекти с европейско значение (като Транс Адриатическият тръбопровод или т.нар. “Магистрала на мира“, която ще свърже Албания със Сърбия и Косово), но предвид необходимостта от самофинансиране, бавния процес на одобрение на проектите и някои други политически пречки, китайските инвестиции се възприемат като една привлекателна алтернатива.

Развитието на Китай несъмнено ще създаде повече възможности и за целия свят. Смята се, че през следващите пет години, общият обем на вноса на Китай ще достигне 8 трилиона щатски долара; чуждият капитал, използван от Китай ще бъде в размер на 600 милиарда щатски долара; китайските чуждестранни инвестиции ще са в размер на 750 милиарда щатски долара и почти 700 милиона китайски туристи ще пътуват в чужбина. Тези цифри означават, все по-голям пазар, по-голям капитал и продукти, както и по-големи възможности за сътрудничество с други страни, включително и Албания.

Китай и Албания имат дълбоко традиционно приятелство и силно взаимно  политическо доверие, което създава голям потенциал за сътрудничество в икономическата и търговската област. Инициативата за сътрудничество "16 + 1" е ефективна платформа и за двете страни, която дава възможност за конкретни резултати. Тя създава чудесни възможности за ускоряване на развитието на двустранните търговско-икономически отношения. Китай ще продължи да насърчава своите предприемачи да инвестират в Албания, а Албания се опитва да използва тази възможност. Двете страни работят за изграждане на взаимно доверие, търсене на по-голямо сближаване на интересите и развитие на потенциала, за постигане на взаимноизгодни и печеливши партньрства.

 

Публикувано на 15 Януари 2018 в 11:57 часа от
Деница Димитрова


Ключови думи:Албания, Китай, икономически проекти, културн обмен

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас