Борба за власт в Южен Судан

Опитът за държавен преврат е израз на продължителните политически и икономически проблеми в страната. Само две години и половина след независимостта на Южен Судан, страната е на ръба на гражданска война.

Размириците започват на 15.12.2013 г. в столицата Джуба и за няколко дни се разпростират в голяма част от страната. Повече от 500 човека стават жертва на племенните и етнически борби. Кървавите сблъсъци карат над 120 000 души да напуснат домовете си. Хиляди хора са намерили подслон в сгради на Обединените нации в Джуба и в лагери в Акобо, щата Джонглей.

На 17.12.2013 г. президентът на Южен Судан, Салва Киир обяви, че е бил осуетен преврат, организиран от отцепила се група на армията, подкрепяща бившия вицепрезидент Риек Мачар. И двамата са бивши бунтовнически лидери и високопоставени фигури в управлението на Народно движение за освобождението на Судан, представители на враждуващите етнически общности - Динка (на президента Киир) и Нуер (на Мачар). На 19.12.2013 г. нуерските племенни войски на Мачар превземат град Бор,на 200 км. северно от Джуба, с което особенно се изостря опасността от гражданска война и поставя в капан повече от 3000 чуждестранни представители.

Южен Судан получи независимостта си през 2011 г., след 22 години  борба със суданското правителство на север. Първата стъпка за това е била направена през 2005 г. когато президентът Джордж Буш склонява правителството на генерал Омар Бачир в Хартум да подпише споразумение за делението на страната.

След обявяване на независимостта, президентът на Южен Судан, Киир поддържа близки отношения със САЩ и Израел заради помощта и съветите, които те предоставят в първите стъпки на новата република.

За опазване на мира в най-новата държава в света и търсене на решение за прекратяване на жестоките сблъсъци, усилено работят Съединените щати и Израел. Техният план включва участието на израелски офицери, като съветници към групите на Киир и Мачар, чиято основна цел е намиране на допирни точки между двамата в интерес на националното и племенното помирение. Този план има две непосредствени цели:

  • Полагане на основите за преговори между президента и неговият заместник, който е уволнен през юли 2013 г. заедно с останалата част от кабинета.

  • Възстановяване на дисциплината и целостта на разединената армия, прекратяване на кървавите битки възникнали между войници от племената Динка и Нуер и предотвратяване на формирането на две враждуващи армии.

С цел да ускори процесът за постигане на помирение Вашингтон отпусна 25 млн. долара за укрепване на стабилността в Южен Судан. Страната придобива стратегическо значение за САЩ, като важна база и пречка за разпространението на радикалното ислямско влияние на Ал-Кайда отвъд Хартум. Южен Судан също така осигурява на САЩ достъп да пазарите на западния бряг на Червено море и до основните пътища за саудитския нефт от Персийския залив през Суецкия канал. Южен Судан владее още петролните запаси на страната и някои от изворите на Нил, които са от жизнено значение за Египет.

Близките отношения между Израел и южносуданските християни датират от повече от 50 години и често са изразяват във финансова и дипломатическа подкрепа, военно обучение и предоставяне на оръжия. Един от основните приоритети на израелската външна политика е поддържане на приятелски отношения със немюсюлманските общности на африканския континент. Но интересите на Израел върху този регион варират, като в момента, действията му са насочени и към следене на разпространението на иранското влияние в тази част на континента. Вниманието най-вече е насочено към проследяване на изграждането на иранска военноморска и логистическа база на северносуданския бряг на Червено море. Заедно с тази база, Техеран има възможност да създаде извън Хартум промишлен комплекс за производство на оръжия, включително и ракети.

Поради нестабилното положение в Южен Судан редица държави започнаха да изтеглят своите дипломатически мисии от столицата на страната. Международната общност предприема стъпки за нормализиране на ситуацията, като Съвета за сигурност на ООН гласува увеличаване с още шесттте хиляди допълнителни военнослужещи, така мисията на ООН ще се удвои до общо 12 500 войници и 1300 полицаи.

За сега и президента Салва Киир, както и бунтовническия лидер Риек Мачар, обявяват своята готовност за провеждане на разговори, въпреки че условията за примирие все още не са съгласувани. Процесът на помирение е в твърде ранен стадий и много лесно може да рухне в следствие на някое непредвидено събитие.

Публикувано на 28 Декември 2013 в 23:03 часа от
Деница Димитрова


Ключови думи:

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас