Недоверието към САЩ е все така високо в Иран

Бившето посолство на САЩ в Техеран е застинало във времето. Вечен символ на дързостта от превземането му преди 34 години и последвалата заложническа криза, разрушила ирано-американските връзки. Паметник на една отминала епоха – и паметник на денят, променил завинаги отношенията между две нации. Покривът му е ръждясал, стените избелели и стареещи. Антиамерикански слогани шриховат фасадите на сградата в централната част на Техеран.

         Хиляди са се събрали, за да пеят „смърт на Америка” и да скандират прореволюционни лозунги в денят, отбелязващ годишнина от събитието. Сред тълпата присъстват ученици, специално пристигнали в рамките на организирана екскурзия. Те са твърде млади за да си спомнят каквото и да е било от случилото се през 1979 г. и много от тях са щастливи да бъдат на място, просто защото не са на училище. Други обаче са изрисували върху ръцете си „смърт на Америка” и „да живее Върховният лидер”.

         34 години по-късно много въпроси, свързани с превземането на посолството са важни – защо иранците следва да празнуват деня?... Според мнозина анализатори именно това индиректно води Иран към настоящата му международна изолация и все по-близо до икономическия му колапс.

         Под знаците, лозунгите и пропагандата гневът спрямо американците все още е силен. Гняв, с който никога няма да се примирят. И няма нещо, което американците да сторят, за да се справят с тази ненавист. Въпреки всичко тази година съществува надежда и подновен оптимизъм, че Иран и САЩ могат най-накрая да тръгнат в една посока; че тези две нации могат най-накрая да продължат напред и да подновят дипломатическите си отношения.

         От позицията на Иран – не само правителството, но и народът на САЩ също е отговорен за дългия списък от престъпления срещу иранския народ: от това да се подкрепят опити за преврати, създаването на жестоката секретна полиция на Шаха – Савак, подкрепа за врага – Ирак по време на кървавата война.

         Според тези иранци САЩ никога не е проявявал и нотка на разкаяние за нещо, което е сторил, включително за свалянето на полет 655 на иранските авиолинии през 1988 г. Американските военновъздушни сили погрешно идентифицират гражданския полет като военна цел и убиват 290 души на борда близо до иранския остров Кешм.

         Много от хората на митинга носят плакати на самолета и съдбовния номер 655, за да направят препратка към събитията от края на 80-те години. Хамид Мояеди, един от протестиращите категорично заявява, че САЩ има много неща, за които следва да се разкайва. „Никога няма да подкрепя изграждането/възстановяването на връзки със САЩ, на тях не може да им се вярва. Те са извършили толкова престъпления, как може да ги подкрепя човек. Тяхната природа е престъпна и жестока. Ако искат да сторят нещо, те следва да компенсират всички вреди, физически и душевни, ако искат да докажат честността си. Но те не са в състояние да го направят. Ето защо иранците никога няма да им простят, а лично аз ще бъда щастлив, когато видя абсолютния им крах.”

         Друг протестиращ споделя това чувство. „Не подкрепям връзките със САЩ; вълкът нрава си не мени. Американците претендират, че искат приятелство, но задкулисните им намерения са категорично различни.”

         Независимо от това, скорошно преброяване сред населението показва, че мнозинството иранци, приблизително 80% подкрепят нормализация на отношенията със САЩ. Това обаче не означава, че те са готови да забравят и простят всичко. Напротив. Белезите са твърде отчетливи и дълбоки, за да бъдат преглътнати в морето от добра воля и оптимизъм. Години наред дебатите на масата за преговори са разглеждани като предизвикателство, но забравата на миналото е още по-голям „препъни камък”.

Публикувано на 19 Ноември 2013 в 12:14 часа от
Кънчо Христов


Ключови думи:

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас