Предизборна треска в Чили.

Мишел Башле – първата жена президент в историята на страната, се очакваше да спечели отново изборите с лекота, още на първия тур. Все още обаче не е ясно дали ще успее да събере нужните гласове.
 
Другият кандидат е Марко Енрикес-Оминами, член на социалистите - изнедадващо появил се като кандидат за изборите през 2009 г. Заедно с християндемократите и още две други малки партии, образуваха лявоцентристката коалиция "Concertacion", която имаше ключова роля в страната след края на диктатурата на Пиночет. След като "Concertacion" постоянно номинираше слаби и не перспективни кандидати за президентския пост, Енрикес-Оминами предложи собствената си кандидатура. Той се бореше за нова Конституция на страната и  провеждане на масивни реформи във всички сектори на икономиката. Тогава спечели 20% от гласовете на избирателите, но това се оказа недостатъчно за втория тур на изборите.
След това той основа своя собствена партия- „Progresistas”. Според едно негово изказване „чилийците са много по-напред от политиците си, те искат промени”.
Според анкетите, той в момента е назад в класирането. Разликата между него и вторият в класирането - Евелин Матхай е само няколко пункта, но все пак това му отрежда трето място. Матхай е кандидат от дясно центристката коалиция "Allianza", на президента Пинера. Разликата от само няколко пункта все още дава възможност и на двамата кандидати да се надяват на второто място. Дали обаче през декември въобще ще се стигне до втори тур на изборите, все още е твърде неясно.
Според проведените анкети, социалистката и бивш президент на страната - Мишел Башле ще спечели още на първия тур. 47% от запитаните ще гласуват за Башле и нейната коалиция, която след обвързването с комунистите от "Nueva Mayoria" се превърна в новото мнозинство. Башле разполага с голямо доверие сред народа. „Тя е като една чилийска майка”  - споделя Томас Мосциати, чилийски журналист и директор на радио „Био Био”. „Тя стои там пие кафе и създава чувство у хората, че ги чува и разбира” харизмата и доверието са много индивидуални неща, но Мишел Башле явно ги притежава.
 
Преднина на Башле не е голяма изненада, но падението на десните е неочаквано. Те бяха на власт след повторното демократизиране на страната със своя президент Себастиян Пинера, а сега се очаква да претърпят тежка загуба. Причина за тозиа се откъснат от миналото. Повечето консервативни политици все още с чест говорят за управлението на Пиночет.
В момента в Чили обаче става дума не само за престъпност и марихуана. Интелигенцията в страната говори за края на един цикъл. Все повече се забелязва, че падението на действащата система е близо. Това е споделя Карлос Хунеус, политолог и директор на "des Centro de Estudios de Realidad Contemporanea", той посочва, че Конституцията на страната с много дребни изключения не е променяна от 1980 година и много наподобява тази на диктатора Пиночет.
Доста спорна е и двойната избирателна система (биноминална), която разделя страната на две, както за сената така и за камарата на представителите. Една коалиция печели места и в двете само, ако е взела два пъти повече гласове от втората политическа сила. По този начин се стига винаги до патова ситуация и до политическо бездействие. Влиянието на партиите отслабва и интересите изчезват, защото нищо не се променя.
Нови изследвания показват, че едва 17% от младите чилийци се интересуват от политика, което е най-ниската стойност в Латинска Америка. Вината се хвърля към ляво центристката коалиция.
Още една реликва от времето на Пиночет – това е неолибералния икономически модел, който все повече се поставя под въпрос. Според икономиста и някогашен съветник Луис Едуардо Ескубар, „модела е бил добър”. Той е редуцирал бедността и е извел страната до сегашното положение. Но моделът вече не е достатъчен. Особенно видими са границите на „Моделът” в сферата на образованието. Чилийските училища не функционират правилно, а в същото време частните училища са подпомагани с държавни пари. Студентските протести от изминалите години показват, че младежите в страната вече не приемат тежката действителност. Другите публични сектори и услуги са в подобно състояние, което допълнително засилва сегрегацията в обществото.
Неравноправието в обществото е скандално, заплатите са изключително ниски, смешна и не функциониращата пенсионна система. Според нагласите на населението, Чили е напреднала страна, но законите също трябва да отговарят на реалността. Искането за реформи спечели на Енрикес-Оминами през 2009 г. много гласове. Реформите обаче, особено в Чили са свързани с икономически интереси. Но все пак хората се надяват че ще се намери достатъчно политическа воля, те да се реализират. Може би даже вече текат задкулисни преговори между отделни фактори, как да се извършат тези реформи. Все едно как ще протекат изборите в неделя и дали Башле ще спечели още в първия тур. Новия президент на Чили ще бъде поставен под натиск от първия работен ден, даже и от собствените си партийни редици. Търпението на чилийците не е безгранично. Не е изключено, натрупаният гняв и разочарование от неоправданите очаквания да се излеят отново на улицата под формата на яростни протести.
Публикувано на 13 Ноември 2013 в 16:20 часа от
Стойчо Н.


Ключови думи:

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас