Кюрдският фактор



Кюрдският фактор

Борбата на сирийските кюрди  с ислямистите като цяло се задълбочава все повече и повече. Въпреки, че в редиците на Ан-Нусра или ИГИШ (Ислямска Държава Ирак и Шам) кюрдите са представени, те остават сериозни противници с ислямистите и това няма да се промени.
От една страна сирийските кюрди водят борба за оцеляване – в хода, на която ислямистите неедникратно организираха наказателни акции по прочистване на кюрдски градове и села, разстрелвайки едновременно стотици заложници, убивайки безразборно мъже, деца и жени. Отрядите на СС или бандеровските банди в полските райони на Украйна изглеждат безобидно сравнявайки ги с тези.
От друга страна кюрдите използват борбата като възможност да решат един от сериозните проблеми, който създаде за тях множество трудности в отношенията им със сирийските власти. В случай, че Сирия не се разпадне кюрдите ще отстояват своята независимост от ислямистите и едва ли ще се съгласят с предишното положение.
Преди всичко властта в Дамаск ще бъде принудена да признае тяхното право на автономия. Ако Сирия не уддържи на водещата се против нея война и се разпадне по един от предварително разработените сценарии, кюрдите могат да заживеят в своя анклав – въпреки, че е има много трудности това да се случи..
Има и още едно измерение на тази борба. Не е странно, че най-ожесточените противници на кюрдската самостоятелност са Турция и Иран, които напълно спокойно гледат на засилването на сирийските кюрди макар и с известни различия помежду си.
Иран и неговите специални служби, използвайки своите връзки с кюрдските организации на своя територия и в Иранския Кюрдистан активно помагат на сирийските кюрди – организационно и технически, снабдявайки ги с оръжие с помощта на трети страни. Получава се така, че оказват помощ на страна от конфликта, отнасяща се напълно нееднозначно към иранския съюзник - режимът в Дамаск.  Въпреки, че има логика и тя се свежда до принципа „Врагът на моя враг...”
Главната задача на саудитския проект и негова цел в тази война е разделението на двете държави – Сирия и Ирак и създаването на тяхна територия на огромна сунитска област, под контрола на радикалните ислямисти, служещи на саудиците. Редно е да отбележим, че водещите се боеве на ислямистите с правителствените сили в Ирак по нищо не отстъпват на интензивността на боевете в Сирия. Терористичните актове, които се организират на практика всекидневно, само за тази година отнеха живота на почти 6 хиляди души. Загубите за правителствените сили, армията и полицията в Ирак са между 2,5 и 3 хиляди души.
Специфичното за Ирак и Сирия е това, че помежду си са обединени независимо от наличието на граница, двете страни поддържат тесни връзки и коридори по поречието на Ефрат, в централната част на границата и на север в триъгълника между сирийските и иракски кюрдски райони и сунитски области.
Останалата част на границата преминава през пустинни зони, през които контролът е занижен и може да се прониква, но липсват транспортни коридори или ако ги има са малко на брой.
Границта по Ефрат се намира под пълен контрол на иракската армия. В района постоянно има сблъсъци, иракчаните отбраняват и двете направления – своето и сирийското. А в северната част пък се водят главните бойни действия и се случват по-голямата част от събитията.
Именно тук е съсредоточен интересът на Турция и Иран. Ако кюрдите успеят да създадат буфер между сунитските територии на Сирия и Ирак, целта на Саудитска Арабия няма да бъде постигната. Дори и при сваляне режима на Асад, което все още е възможно, кюрдите няма да позволят създаването на сунитска радикална държава на Ал-Кайда или в краен случай ще създадът много трудности за формирането на такава държава.
Публикувано на 13 Ноември 2013 в 11:37 часа от
Теодор Савов


Ключови думи:

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас