Иран след протестите

     Напрегнатата ситуация в Иран се успокои, протестните движения утихната - поне за сега. Протестиращите изненадоха правителството и го хванаха неподготвено в разигралата се криза. Управляващите отговориха предвидимо – обвиняват външни сили за случилото се, използваха твърда сила за справянето с големите тълпи, множество арести и спряха достъпа до социални медии. Далеч това няма да бъде забравена ситуация, защото Иран когото познаваме днес, няма да бъде същия утре. Определено случващото се ще промени изцяло облика на ислямската република. Защото управляващите се вслушаха в изсканията на народа и осъзнаха, че ако искат да останат на власт и да запазят режима трябва да се извършат редица реформи. Разбира се, трябва да бъдат съобразени с ислямската конституция, но и да не са твърде малко и незначеителни. Нужен е компромисен вариант за удовлетворяване на двете страни управлявани и управляващи за да се запази вътрешния мир и развитие. Най-вече да се покачи стандарта на живот на обикновенния иранец и да се увеличи социалната свобода.

     Резултатите след протестите са много тежки. Около 25 души са намерили смъртта си в антиправителствения протест, над три хиляди бяха арестувани, и въпреки че повечето от тях бяха освободени няколко седмици след задържането им, много все още са в ареста по обвинения за организиране и подстрекаване на вандалските действия. Въпреки това всичко премина по – гладко и сравнително по – мирно в сравнение с протестите през 2009 г. Това се дължи на желанието на президента Хасан Рухани, неговата администрация и парламента за по-меко предотвратяване на кризата.

     Нека си припомним набързо причините катализатори за избухване на протестите и техния ход на дествие. Икономическото състояние на население в Иран продрължава да се влошава дори след частичното отпадане на санкциите. Понижаването на цените на претрола, което е основния доход на ислямската република а в ирония на съдбата Иран в същото време харчи повече пари за своите мисии и прокарване на интереси извън граници си. Президента Рухани които е избран пряко от народа е отговорен пред него, той се е главния отговорник за икономическото състояние на държавата. При приемане на новия бюджет на държавата, се получи изтичане на информация в която се вижда как голяма част от иранските пари отиват извън граница за сметка на понижаване на социалните помощи и покачване на цените на много хранителни продукти . Протестните действия започнаха на 28.12.2017 г. в град Машхад и прерастнаха в други градове. Те не са по масови, но са по- мащабни което ги прави различени от предишните които винаги са започвали в столицата Техеран. Исканията на протестиращите в началото бяха икономически, но в продължение на времето и чувството за съдбовност се измениха и прераснаха в политически. Президента обяви, че подкрепя протестиращите и техното право на глас, но предупреди да не се стига до вандалски действия. Беше организиран и проправителствен протест в подкрепа за правителството и статуквото. Стигана се до редица сблъсъци между протестиращи и служите на реда в които намериха смъртта си няколко души, а много бяха ранени и арестувани за вандалски действия. Според революционната гвардия положението е овладяно и се счита че е сложен край на протестната сага. Но само на „бойното поле“.

     Протестите оказаха голямо влияние върху елита и управляващите. В момента се дискутират алтернативните варианти за развитие на Иранската ислямска република, и успокояване на ситуацията.

     САЩ в лицето на Доналд Тръмп застанаха твърдо зад протестиращите. В социалната медия Tweeter където президента е много активен, изказа в няколко поста своето мнение и подкрепа за демонстрантите. ООН свика извънредно събрание за дискутиране на ситуацията в Иран, а Русия призова САЩ да не се месят във вътрешните дела. След стихването на протестните действия всички са затаили дъх и очакват последиците, които ще определят бъдещето не само на Иран, но и на целия регион.

     САЩ и някои водещи европейски държави осъдиха управляващите за наложените строги мерки при потушаване на протестните действия. Те се обявиха за по-голяма свобода на обикновените граждани. Тук идва въпроса за каква свобода става дума? Има няколко интерпретации за свобода, но тези теории които влияят на Иран са Западната и Китайската. Като в това може да добавим и мюсюлманските традиции и обичай.

     Самюъл Хънтингтан определя термина „Западна цивилизация“ (визирайки Западна Европа и САЩ) в своята книга „Сблъсъкът на цивилизациите“ заявявайки, че те изповядват едни и същи идеи и виждания за света и неговото устройство. Значението на термина „свобода“ според тази Западна цивилизация обръща повече внимание на индивида, а не на обществото. На преден план излиза индивидуалното желание за самоопределяне. Взема се под внимание социалното равенство, равен старт в живота, правото на самоопределение, право на вероизповедание, толерантност и начин на развитие.

     Според китайските теоретици значението на термина „свобода на населението“ се разбира под това да се поддържа стабилност и икономическо развитие на държавата и нейните граждани. Според тях щом човек е независим финансово тогава той е свободен и ще живее по-добър живот. Това най- много се дължи на древните традиции на колективността над индивидуалността. Именно поради това има голям разрив в разбирането на термина свобода между Китай и т.нар. Западна цивилизация. Поради колосалния икономически възход, Китай упражнява по-голямо икономическо, културно и политическо влияние, държава се превръща в притегателен център, който предлага алтернативно развитие от този на Западната цивилизация.

     Какво общо има гореспоменатото с темата „Иран след протестите“? Има много общо. Защото когато говорим за социална несправедливост и искане на повече свобода от протестиращите много малко хора си задават въпроса – за каква свобода? по Западен стил, или по скоро Китайския? А имат ли иранците свои виждания за свобода? Тъй като Иран се намира между двете притегателни центрове може да ли се говори за една симбиоза между двете виждания за свобода. Няма как двете различни култури да не окажат влияние и да не се сблъскат в иранското общество. Най-важения фактор се оказва ислямската религия, която е консервативна, трудно променлива и отворена за XXI век.

     Движещата сила в традиционната ислямка религия и култура е търсенто на истината. Според мюсюлманите свобода е правото да избираш сам своя път на вероизповедание. Отдава се голямо значение на толерантността на религията и отношението между хората и начина на живот, който бива диктуван от Корана. Иран е ислямска република в чиято основа лежат законите на шериата и тълкуването на свещенната книга. Затова в наследниците на персийската империя няма нищо необичайно в смъртното наказание, забулените жени или суровите наказания за престъпления.

     В Западната цивилизация, където религията и светската власт са нещо отделно смята се, че корана е остаряла и невалинда за днешните дни книга която би определила как да живее едно съвременно общество. Смъртното наказание например, звучи като нещо отминало, остаряло и дори тема табу за европейците. Много трудно бихме си обяснили начина на мислене и за каква свобода се бори иранското общество през призмата на западното разбиране за свобода и начин на живот. Обвиненията които отправят САЩ и съюзните, без да направят разлика в мирогледа за демократичност и свобода не е правилен подход. Либералния подход който използва Западната цивилизация изглежда абсурден и невъзможен в Иран. Изказванията по адрес за недемократичността на режима са напълно разбираеми за европейския стандарт. Според иранския стандарт те са република в която има избирателни постове – това са президент, парламентарн избори и съвет на експертите като последния избира върховния водач, затова те смятат изказванията за „недемократичност на Иран“, „тираничен“ или „авторитарен“ режим за неправилни. Друг пример за демократичност в Иран са правото на мирни протести, като  дори в хода на протестните действия президента подкрепи протестиращите. Протестите не са нищо ново и лошо в демократичните страни, те са начин за изразяване на недоволство срещу начина на управляване, разпределение на националните блага и други.

     Начина по който реагира правителството на протестната вълна с използване на насилствени методи и масови арести показва смесения тип на управление – демократичен с недемократичен. Всичко в Иран е позволено стига това да не нарушава закана на държавата и шериата, които са взаимосвързани.

     Как ще подходи правителството на отминалата протестна вълна зависи много от иранската традиция, култура и мироглед. Със сигурност основния проблем е икономически а не политически. Доказателство за това е първоизточника на протестите и основните искания на обществото. Разбира се имаше и политически искания, но те бяха второстепенни и бяха поставени след началото на протестите от опозиционни лидери, които  се възползваха и политизираха голяма част от протестния ход. В отговор и в защита на статуквото излязоха много хора в т. н. проправителствен протест. Те изказаха своята подкрепа към режима и управляващите, несъгласието си с протестиращите срещу режима. Те излязоха чак когато исканията и протестите се политизираха. Това действие показва голямата подкрепра на която се радва правителството. Разбира се има конспирации, според които проправителствия протест е организиран от управляващите, но това не е доказано с точни факти, въпреки че не е напълно изключено. Именно голямата тълпа която подкрепя управляващите доказва, че обществото е доволно и са съгласни с политически промени в стила на Западната цивилизация.

     Иран когото познаваме днес ще бъде различен утре! Гласовете на протестиращите бяха чути. Управляващите се вслушаха и осъзнаха критичната ситуация в която се намират. Те трябва да вземат важни решения дали да направят така нужните икономически реформи или просто да замажат очите на иранското общество. Иран се намира в изключителна близост до конфликтни региони, провалени държави и съседи врагове които чакат нейното отслабване за прокарване на чужди идей. Иран заобиколен от този хаос трябва да бъде антикрехък – когато трудностите и предизвикателствата се появят, държавата трябва да извлече ползва от тях и не само да остане стабилна, но и да се усъвършенства.

Публикувано на 30 Март 2018 в 10:31 часа от
Живко Вълков


Ключови думи:Иран, протести, политика, анализи

0 Коментара

Свържете се с нас