Вътрешнополитическата ситуация в Молдова

Съгласно Конституцията си Р. Молдова е парламентарна република. Парламентът е най-висшия представител на народа и единствения законодателен орган, който се избира веднъж на 4 години. След конституционните промени от 2000 г. президентът се избира от парламента чрез тайното гласуване. Това става в три кръга на гласуване (чл. 78, ал. 3,4,5), като ако след тях кандидат президентът не е избран, действащият президент разпуска парламента и насрочва дата за нови парламентарни избори. След 04.03.2016 г. обаче са извършени поправки в Конституцията, според които ал. 1, 3, 4, 5 от чл. 78 (за избора на президента) са признати за неконституционни и президентът на страната ще се избира чрез преки избори.
Политическа стабилност в страната: За този индикатор, Световната банка предоставя следните данни за Молдова за периода от 1996 г. до 2014 г. Средната стойност за страната през този период е - 0.22 пункта, при минимум от -0.59 пункта през 2009 г. и максимум от 0.21 пункта през 1998 г.
 В период от 2001 до 2009 г. президент на Молдова е Владимир Воронин, лидер на комунистическа партия (ПКРМ). След 1989 г. тя постояно получава най-голяма поддръжка от избирателите на парламентарните избори. От 2009 до 2012 г. Молдова е без президент. Четири опита за избор на държавния глава се провалят, поради това че кандидатите не набират необходимото количество гласове (61 от 101 депутати). Най-накрая през 2012 г. за президент на страната е избран Николае Тимофти, кандидат от управляващия алианс. За неговия избор, решаващи се оказват 3 гласа на депутати от партията на социалистите (ПСРМ). Съгласно речта на Игор Додон, лидер на социалистите, те очакват че Тимофти, който е безпартиен, ще стане представител на народа, а не защитник на интересите на алианса.
Последните парламентарни избори са проведени през 30.11.2014 г. В изборите са участвали само 57.28% избиратели. Като резултат от изборите пет партии получават право да бъдат представени в парламента – Партия на социалистите на Р. Молдова (ПСРМ), Либерално демократическата партия (ЛДПМ), Партия на комунистите (ПКРМ), Демократическа партия (ДПМ) и Либерална партия (ЛП). Мандатите са разпределени по следния начин: ПСРМ – 25, ЛДПМ – 23, ПКРМ – 21, ДПМ – 19 и ЛП – 13. Председател на парламента е Адриан Канду (ДПМ). Според Борис Шаповалов (политолог-социолог) парламентарните избори от 2014 г. представляват борба между проруските и проевропейските сили в страната.
На 23 март 2016 г. приключва мандата на Н. Тимофти и парламентът се готви за първите през последните 20 години общонародни президентски избори, които са планирани за есента 2016 г. През октомври 2015 г. парламент гласува оставката на правителството на Валерий Стрелец (от ДПМ), след като главните опозиционни партии гласуват вот на недоверие. Новото правителство на Павел Филип е съставено само от представители на две партии – Либерална и Демократическа.
Управляващите проевропейски партии контролират ситуацията в повечето централни райони и градове.
Демократическа партия е лявоцентристка, проевропейска, защитава независимостта и териториалната цялостност на Р. Молдова. Председател на партията е Мариан Лупу (р. 1966 г.) бивш комунист, който от 2010 до 2012 г. временно изпълнява задълженията на президент на страната. Друга ключова фигура от партията е Владимир Плахотнюк (р. 1966 г.) - бизнесмен, кандидатствал за поста министър-председател на правителството през януари 2016 г., обаче Николае Тимофти отказа неговата кандидатура поради подозрения в корупция. Сайтът www.enews.md публикува статия, в която Плахотнюк е определен като спонсор на юнионистките акции и кукловод на политическата сцена в Р. Молдова. На 29.02.2016 г. www.noi.md публикува информация, в която Плахотнюк се посочва като първи кандидат за президентски избори през 2016 г.
Либерал-демократическа партия е дясноцентристка, проевропейска. По нейна инициатива Конституционния съд на 4 март 2016 г. одобри промени в Конституцията на Молдова, определящи прекия избор на президента. В настоящия момент лидерът на партията Владимир (Влад) Филат е следствен. Той е бивш премиер на Молдова (2009-2013 г.) и е задържан във връзка с корупционен скандал за над 1 милиард долара.
Либерална партия е дясна формация, ориентирана към елиминиране на всякакви прояви на комунистическия режим. Политическите им цели са интеграция в ЕС и НАТО, борба за историческата истина относно национална идентичност между молдовци и румънци. Лидерът на партията е Михай Гимпу – от 2009 до 2010 г. временно изпълнява задълженията на президент на Молдова. Информационната агенция Moldnews съобщава, че Либералната партия има проектозакон за отмяна на използването на руския език, като език за междунационално общуване. Друга силна фигура в партията е Дорин Киртоака, който два пъти е избран за кмет на Кишинев и е племенник на Гимпу. Едно от скандалните решения на Киртоака е забраната на празненствата по случай победата във Втората световна война, което в последствие е признато за незаконно.
Блок на „Правилните европейци” на Юрий Лянка е създаден на проевропейска основа. Лидерът му, Лянка е министър председател на молдовското правителство от 2013 до 2015 г., а преди това е министър на външните работи. По време на неговия мандат Молдова е смятана за най-изпълнителната участничка в програмата „Източното партньорство” на ЕС.
Опозиционните леви партии обединяват привържениците на евразийско сътрудничество и също така противниците на юнионистки настроения. Те получават подкрепа главно в южните и северни райони, където населението е етнически разнообразно.
Партия на социалистите е лява партия, която споделя принципите на съвременния социализъм. Партията е ориентирана към представителите на средна класа, както и към малоимотното население. Основните ценности, които тя защитава са защита на държавността, независимостта и неутралитета на Р. Молдова. Лидерът на партията е Игор Додон, бивш комунист, проруски ориентиран. Има възможност той да бъде издигнат за кандидат за поста президент от страна на партията на социалистите, заедно с кандидатура на Зинаида Гречаная. В официалния си сайт и в няколко интервюта Додон говори за денонсация на договора за Асоциация с Европа, като причините, които посочва са икономическите загуби на страната след подписването на това споразумение.
„Наша партия”(Partidul nostru) е лява партия, скептично настроена към евроинтеграция, няма представители в настоящия парламент. Лидерът на партия Ренато Усатъй е бизнесмен, кмет на Бельц, смятан за русофил. На парламентарните избори през 2014 г. неговата партия е била изключена поради подозрение в използването на недекларирани чуждестранни инвестиции в предизборната кампания (около 500 хил. $). В официалния сайт на партията вместо програма е публикувано изказване за намеренията на Ренато Усатъй.
Силната комунистическа партия (ПКРМ) на Владимир Воронин преди изборите през 2014 г. се разделя и от нея са изключени няколко авторитетни лидери, поради което голяма част от избирателите преминават на страна на социалистическа партия. Преди изборите през 2001 г. политика на ПКРМ е ориентирана към сближаване с Русия, но докато са на власт в тяхната политика се засилват идеите за евроинтеграция и сближаване с ЕС. През периода 2010-2015 г. в програмата на партията основни приоритети са социалните реформи, икономическата модернизация, сигурността и гражданското единство (териториалната цялост на Молдова и молдовската идентичност).
 Съгласно проучвания направени от International Republican Institute в Молдова (без Приднестровието) към март 2016 г. 83% от населението мислят, че нещата в държава се развиват в грешна посока. В столицата са още по-крайно настроени - 89% поддържат това мнение, а 78% от населението, смятат че държава обслужва интересите на отделни групи. 55% от население не поддържа политиката на парламентарното мнозинство сформирано от Либералнодемократическата партия, Демократическата, Либералната и бившата комунистическа Партия на Социалистите. Също така 43% са против новосформираното правителство на Павел Филип.
Последните социологически проучвания показват, че гражданите на Молдова са загубили доверие към управляващите партии и предпочитат проруски кандидати за президент.
 
През януари 2016 г. институтът за ефективна политика публикува доклад за политическа ситуация в Молдова. В този доклад, авторът Руслан Шевченко (доктор на историческите науки) отбелязва, че събитията през януари 2016 г. слагат край на народните бунтове организирани от проруските и другите опозиционни партии. Сега пред управляващата партия ДПМ стои въпросът как да стабилизира ситуация в страната след скандалната кражба на „златния милиард”,  убийството в „Pădurea Domnească” и поредицата от корупционни скандали. Много от партиите остават на протестна вълна, критикуват опонентите си, обаче не предлагат никакъв изход.

Публикувано на 13 Май 2016 в 08:33 часа от
Валерия Ясибаш


Ключови думи:Молдова, политически сили, вътрешнополитическа ситуация, лидери на политическите сили

0 Коментара

Свържете се с нас